История

НАЧАЛОТО

След приемането на КОНСТИТУЦИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО КНЯЖЕСТВО (Търновската Конституция) на 16 април 1879 год. в Княжество България се учредяват основните държавни институции. В чл. 72 от Конституцията е предвидено, че военните лица се съдят от военни съдилища, когато се намират на действителна военна служба.

С ПРИКАЗ по военното управление на Българското княжество № 45 от 26 май 1879 г.,издаден от руския императорски комисар в България генерал-адютант княз Александър Дондуков – Корсаков, във военно отношение България е разделена на два отдела: Западен - със седалище гр. Плевен и Източен - със седалище гр. Шумен.

С ПРИКАЗ по военното управление на Княжество България № 47 от 05 юни 1879 г., издаден генерал-адютант княз Александър Дондуков – Корсаков, са назначени военно-съдебни офицери – главен военен прокурор и военни прокурори на Западния и на Източния отдел, и е приет щатът на Военно-съдебната част на българската войска.

С ПРИКАЗ по военното управление на Княжество България № 59 от 14 юни 1879 г., издаден от началника на Военния отдел генерал-майор – майор Паренсов, считано от 01 юли 1879 г. е въведен в действие Военно-съдебен устав. Той се е състоял от две части. Първата е съдържала правилата за съдоустройството, а втората за съдопроизводството и по него първоначално се е провеждало военно-наказателното производство. Учредени са два военни съда – за Западния отдел – в гр. Берковица и за Източния отдел – в гр. Шумен.

С УКАЗ № 23 от 17 юли 1879 г., издаден от княз Александър I (Обн. ДВ, бр. 2 от 04.08.1979 г.), във военното министерство е създадено Военно-съдебно отделение (Главен военен съд). За председател е назначен полк. Тимлер, а за съдии – майор Чиляев и майор Гурски.

С УКАЗ по военното ведомство № 19 от 09 август 1879 г. е учреден Трети военен отдел – Софийски.

СЪЗДАВАНЕТО

С ПРИКАЗ по военното ведомство № 25 от 27 август 1879 г., издаден от военния министър генерал Паренсов, е отменен Приказ № 59 от 14 юни 1879 г. За Софийския и Западния военен отдел е учреден един постоянен военен съд с местопребиваване в столицата София.

За председател на съда е назначен началникът на Софийския военен отдел майор Чиляев.

С ПРИКАЗ по военното ведомство № 27 от 1879 г. за изпълняващ длъжността председател на Постоянния военен съд в гр. София е назначен командирът на Пета Тетевенска дружина майор Гурски.

С УКАЗ № 93 от 25 август 1880 г., издаден от княз Александър I, Софийският и Западният военни отдели се сливат в един Западен военен отдел. Полковник Логинов – началник на Софийския военен отдел – е назначен за началник на Западния военен отдел.

1883 г. - Софийският военен съд разглежда наказателни дела на 1-ва бригада (с щаб София) и 2-ра бригада (с щаб Плевен) за деяния, извършени в района на тяхната дислокация. В района на Софийския военен съд влизат Софийски, Трънски, Кюстендилски, Видински, Ломски, Врачански, Оряховски, Плевенски, Ловешки, Свищовски и Севлиевски окръг.

През същата година е създаден и Русенски военен съд.

През 1885 г. е приет Закон за измененията и допълненията към Военно – съдебния устав, според който съдебната власт във военното ведомство принадлежи на полковите съдилища; на военните съдилища и на Главния Военен Съд.

1885 г. – създаден е военен съд в гр. Пловдив.

С Указ № 185 от 16 декември 1889 г. е приет Военно-съдебен закон, който се явява едновременно устройствен и процесуален закон за военните съдилища. Според него правосъдието във войската се раздава от полкови съдилища, военни съдилища и Главен военно касационен съд, със седалище в град София. На военните съдилища са подсъдни престъпленията, извършени от военнослужещи, от запасните при явяването на учебен сбор или при повикване на действителна военна служба, както и гражданските лица, но само в случаите на „смесена” подсъдност и в местата, където е обявено военно положение. Предвидено е, във военно време, когато съответната армейска част се придвижва извън територията на страната се създава полеви съд.

^{Отличителен знак (вензел) на военните съдии, въведен със Заповед № 44 от 1887 г. на министъра на отбраната (отм. 1947 г. ).}

1912 – 1920 г.

С Царски Указ № 44 от 6 август 1914 г. (Обн., ДВ, бр. 177 от 8.08.1914 г.) военните съдилища в страната са преименувани във военно полеви съдилища с териториална компетентност.

Софийският военен съд е преименуван в Софийски полеви военен съд.

1919 г. – Военно – полевите съдилища при съединенията са закрити.

С Указ от 19 декември 1920 год. военно-съдебните учреждения се реформират в един главен военен касационен съд и три военни съдилища.

Софийският военен съд продължава да функционира с териториална подсъдност.

Продължават да действат Русенският и Пловдивският военни съдилища.

1920 г. – Софийският военен съд е преименуван в Софийски областен военен съд.

1940 г. - Софийският областен военен съд е настанен в новопостроената Съдебна палата в гр. София, където е неговото седалище и до момента.

1944 г. – 1991 г.

След 9 септември 1944 г. продължават да действат областните военни съдилища в градовете София, Пловдив и Шумен. Военно-съдебният отдел остава в структурата на Министерството на отбраната и осъществява командно-административни функции спрямо всички военни съдилища в страната. Военно-касационният съд се закрива и се създава Военна колегия към касационния съд.

През 1947 г. е приета КОНСТИТУЦИЯ на Народна република България (Обн., ДВ, бр. 284 от 6.12.1947 г., изм., Изв., бр. 89 от 7.11.1961 г., ДВ, бр. 97 от 10.12.1965 г., изм. и доп., бр. 89 от 19.11.1969 г., отм., бр. 39 от 18.05.1971 г.), според чл. 60 на която устройството на съдилищата, съдопроизводството, условията за избираемост на съдебна длъжност и редът за избиране и отзоваване на съдиите и съдебните заседатели, както и подчинеността на съдилищата едно на друго се уреждат от закона.

През 1949 г. са приети Военно – наказателен закон (Обн., ДВ, бр. 21 от 28.01.1949 г.) и Военно-съдебен закон (Обн., ДВ, бр. 180 от 6.08.1949 г.).

Същата година Софийският военен съд е реорганизиран в Софийски областен военен съд с териториална компетентност.

От 25 август 1950 г., поради това, че по-голяма част от поделенията, обслужвани от Шуменския областен военен съд са в гр. Сталин (Варна), със заповед на Министъра на отбраната седалището на съда се премества в гр. Сталин (Варна).

С Указ № 135/1951 г. на Президиума на Народното събрание, в отдел ІІ на Военно-съдебния закон се създава нова глава ІІ-А „Военен съд и прокуратура при МВР”. Пред него се разглеждат делата за извършени престъпления от военните и приравнени лица от войските на МВР и служителите на същото министерство по време на службата, на запасните офицери за извършени от тях военни престъпления, както и от граждански лица, извършили престъпление в съучастие с тези категории лица.

През 1952 г. е приет НАКАЗАТЕЛНО – ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (Обн., Изв. Бр. 11 от 05.02.1952 г.), с който са отменени по-голяма част от разпоредбите на Военно-съдебния закон. За първи път се създава нова глава ХХІV, която предвижда въвеждането на особени правила за производство пред военните съдилища. На Софийския военен съд са подсъдни делата за престъпления, извършени от военни и приравнени лица през време на службата им; за военни престъпления, извършени от лицата по чл. 3, т. 1 от Военно-наказателния закон; делата за престъпления, извършени от граждански лица в съучастие с военни или приравнени лица или военни престъпления, извършени от граждански лица в съучастие с лица по чл. 3, т. 1 от Военно-наказателния закон, извършени в района на Софийска, Благоевградска, Кюстендилска, Пернишка административни области и област София-град.

Същата година е приет и ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (Обн., Изв.бр. 12 от 8.02.1952 г.), по силата на който на Софийския военен съд са подсъдни и граждански дела по актове за начет за търсене на пълна имуществена отговорност, когато ощетеното учреждение е военизирано и е на територията Софийска, Благоевградска, Кюстендилска, Пернишка административни области и област София-град.

Със Заповед № 00316 от 21 декември 1954 г. на министъра на народната отбрана, военните съдилища са реорганизирани. Остават да съществуват пет военни съдилища – в София, Пловдив, Варна, Сливен и Плевен.

През 1954 г. Софийският областен военен съд е преименуван в Софийски военен съд.

През 1955 г. се формират военните съдилища в градовете Сливен и Плевен.

Пред 1956 г. Военно-съдебният закон окончателно е отменен (Изв. бр. 90/1956, в сила от 1.01.1957 год.). След изменение и допълнение на НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС (ЗИДНПК, Обн., Изв. бр. 12 от 1956 г.) на Софийския военен съд са подсъдни делата за престъпления, извършени от военнослужещи и волнонаемни лица през време на службата им; за военни престъпления, извършени от лицата от редовия, началническия и оперативния състав от поделенията на Министерството на вътрешните работи; от миналите в запас офицери, на които е предоставено правото да носят военна униформа, за престъпления, извършени при нейното носене; от военнопленниците от неприятелска армия за извършени престъпления по членове 352, 353 и 368 от Наказателния кодекс; делата за престъпления, извършени от граждански лица в съучастие или съпричинителство с военнослужещи или волнонаемни лица или военни престъпления, извършени от граждански лица в съучастие с лица по чл. 340, б. „в“ Наказателния кодекс, както и делата за престъпленията "недоносителство" и "укривателство", извършени от граждански лица по престъпления, подсъдни на военните съдилища, извършени в района на Софийска, Благоевградска, Кюстендилска, Пернишка административни области и област София-град.

През 1956 г. военните съдилища се преструктурират по армии в градовете София, Пловдив, Сливен, Варна и Плевен.

От 1960 г., по силата на ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (Обн., Изв.бр. 12 от 8.02.1952 г, на Софийския военен съд са подсъдни и граждански дела по актове за начет за пълна имуществена отговорност, съставени по реда на Закона за финансовия контрол (Обн., Изв. Бр. 91 от 11.11.1960 г.), когато ощетеното учреждение е военизирано и е на територията Софийска, Благоевградска, Кюстендилска, Пернишка административни области и област София-град.

СЪВРЕМЕННО РАЗВИТИЕ

1971 г. - Според чл. 126 от КОНСТИТУЦИЯ на Република България (Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 1990 г.; Обн., ДВ, бр. 39 от 18.05.1971 г., изм., бр. 6 от 19.01.1990 г., изм. и доп., бр. 29 от 10.04.1990 г., в сила от 10.04.1990 г., изм., бр. 87 от 30.10.1990 г., бр. 94 от 23.11.1990 г., изм. и попр., бр. 98 от 7.12.1990 г., отм., бр. 56 от 13.07.1991 г.) в Република България има Върховен съд, окръжни съдилища, районни съдилища и военни съдилища.

През 1976 г. е приет Закон за устройство на съдилищата (Обн., ДВ, бр. 23 от 19.03.1976 г., изм., бр. 36 от 8.05.1979 г., изм. и доп., бр. 91 от 19.11.1982 г., в сила от 1.01.1983 г., бр. 27 от 4.04.1986 г., в сила от 1.01.1987 г., бр. 29 от 11.04.1986 г., бр. 91 от 2.12.1988 г., бр. 31 от 17.04.1990 г., бр. 46 от 11.06.1991 г., изм., бр. 100 от 10.12.1992 г., в сила от 1.01.1993 г., отм., бр. 59 от 22.07.1994 г.). Съдебната система се състои от Върховния съд, окръжните, районните и военните съдилища. Уредено е, че военните съдилища се създават по райони и по войскови обединения и съединения и са приравнени на окръжни съдилища.

През 1974 г. е приет нов НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (Обн., ДВ, бр. 89 от 15.11.1974 г., в сила от 1.03.1975 г.), по силата на който на Софийския военен съд са подсъдни делата за престъпления, извършени от военнослужещи и волнонаемни; генерали, офицери, лица от сержантския и редовия състав и други служители от Министерството на вътрешните работи; запасните при учебен, проверочен или практически сбор; сътрудниците на органите на Министерството на вътрешните работи за престъпления, извършени от тях при или по повод изпълнение на възложени им задачи; офицерския състав и надзорно-строевия състав на отдел "Затвори" и поделенията му, както и делата за престъпления, извършени от граждански лица в съучастие или съпричинителство с такива лица, и недоносителство и укривателство, извършени от граждански лица във връзка с престъпленията, делата за които са подсъдни на военните съдилища, извършени в района на Софийска, Благоевградска, Кюстендилска, Пернишка административни области и област София-град.

От 1977 г., след изменение и допълнение на НПК (Обн., ДВ, бр. 84 от 1977 г.), на Софийския военен съд са подсъдни делата за престъпления, извършени от военнослужещи и волнонаемни; генерали, офицери, лица от сержантския и редовия състав и други служители от Министерството на вътрешните работи; запасните при учебен, проверочен или практически сбор; сътрудниците на органите на Министерството на вътрешните работи за престъпления, извършени от тях при или по повод изпълнение на възложени им задачи, както и делата за престъпления, извършени от граждански лица в съучастие или съпричинителство с такива лица, и недоносителство и укривателство, извършени от граждански лица във връзка с престъпленията, делата за които са подсъдни на военните съдилища, извършени в района на Софийска, Благоевградска, Кюстендилска, Пернишка административни области и област София-град.

Според изменение и допълнение от 1982 г. НПК (ЗИДНПК, Обн., ДВ, бр. 28 от 1982 г.) на Софийския военен съд са подсъдни делата за престъпления, извършени от военнослужещи; генерали, офицери, лица от сержантския и редовия състав и други служители от Министерството на вътрешните работи; волнонаемните от войските и от Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или в района на военното поделение, учреждение или предприятие; работниците и служителите от Министерството на вътрешните работи, при или по повод изпълнение на службата; запасните при учебен, проверочен или практически сбор; сътрудниците на органите на Министерството на вътрешните работи за престъпления, извършени от тях при или по повод изпълнение на възложени им задачи, както и делата за престъпления, извършени от граждански лица в съучастие или съпричинителство с такива лица, и недоносителство и укривателство, извършени от граждански лица във връзка с престъпленията, делата за които са подсъдни на военните съдилища, извършени в района на Софийска, Благоевградска, Кюстендилска, Пернишка административни области и област София-град.

През 1991 г. е приета КОНСТИТУЦИЯ на Република България (Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г., изм. и доп., бр. 85 от 26.09.2003 г., бр. 18 от 25.02.2005 г., бр. 27 от 31.03.2006 г.; Решение № 7 на КС на РБ от 13.09.2006 г. - бр. 78 от 26.09.2006 г.; изм. и доп., бр. 12 от 6.02.2007 г., бр. 100 от 18.12.2015 г.). Военните съдилища са конституционно уредени органи на съдебна власт по силата на чл. 119, ал. 1 от Конституцията, който регламентира, че правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища.

По силата на изменение и допълнение на НПК (ЗИДНПК, Обн., ДВ, бр. 109 от 1993 г.) на Софийския военен съд са подсъдни делата за престъпления, извършени от военнослужещи; генерали, офицери, лица от сержантския и редовия състав и други служители от Министерството на вътрешните работи, с изключение на тези от Националната полиция; волнонаемните от войските и от Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или в района на военното поделение, учреждение или предприятие, с изключение на тези от Националната полиция; работниците и служителите от Министерството на вътрешните работи, с изключение на тези от Националната полиция, при или по повод изпълнение на службата; запасните при учебен, проверочен или практически сбор; сътрудниците на органите на Министерството на вътрешните работи за престъпления, извършени от тях при или по повод изпълнение на възложени им задачи, както и делата за престъпления, извършени от граждански лица в съучастие или съпричинителство с такива лица, и недоносителство и укривателство, извършени от граждански лица във връзка с престъпленията, делата за които са подсъдни на военните съдилища, извършени в района на Софийска, Благоевградска, Кюстендилска, Пернишка административни области и област София-град.

През 1994 г. е приет Закон за съдебната власт (Обн., ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г.; Решение № 8 на Конституционния съд на РБ от 15.09.1994 г. - бр. 78 от 27.10.1994 г.; Решение № 9 на Конституционния съд на РБ от 30.09.1994 г. - бр. 87 от 25.10.1994 г.; Решение № 17 на Конституционния съд на РБ от 3.10.1995 г. - бр. 93 от 20.10.1995 г.; доп., бр. 64 от 30.07.1996 г., в сила от 30.07.1996 г.; Решение № 19 на Конституционния съд на РБ от 29.10.1996 г. - бр. 96 от 8.11.1996 г.; изм. и доп., бр. 104 т 6.12.1996 г., в сила от 7.01.1997 г., изм., бр. 110 от 30.12.1996 г., бр. 58 г. 22.07.1997 г., бр. 122 от 19.12.1997 г., бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 1.04.1998 г. - бр. 21 от 20.02.1998 г., бр. 11 от 29.01.1998 г., изм. и доп., бр. 133 от 11.11.1998 г.; Решение № 1 на Конституционния съд на РБ от 14.01.1999 г. - бр. 6 от 22.01.1999 г.; изм., бр. 34 от 25.04.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., бр. 38 от 9.05.2000 г., доп., бр. 84 от 13.10.2000 г., изм., бр. 25 от 16.03.2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. и доп., бр. 74 от 30.07.2002 г.; Решение № 11 на Конституционния съд на РБ от 14.11.2002 г. - бр. 110 от 22.11.2002 г.; Решение № 13 на Конституционния съд на РБ от 16.12.2002 г. - бр. 118 от 20.12.2002 г.; изм. и доп., бр. 61 от 8.07.2003 г., в сила от 8.07.2003 г., изм., бр. 112 от 23.12.2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм. и доп., бр. 29 от 9.04.2004 г., в сила от 9.04.2004 г., изм., бр. 36 от 30.04.2004 г., в сила от 31.07.2004 г., доп., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г.; Решение № 4 на Конституционния съд на РБ от 7.10.2004 г. - бр. 93 от 19.10.2004 г.; Решение № 4 на Конституционния съд на РБ от 21.04.2005 г. - бр. 37 от 29.04.2005 г.; изм., бр. 43 от 20.05.2005 г., в сила от 1.09.2005 г., доп., бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г., бр. 17 от 24.02.2006 г., в сила от 1.05.2006 г.; Решение № 1 на Конституционния съд на РБ от 7.03.2006 г. - бр. 23 от 17.03.2006 г. ; изм. и доп., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 39 от 12.05.2006 г., в сила от 12.05.2006 г., изм., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., отм., бр. 64 от 7.08.2007 г.), според който съдилищата в Република България са районни, окръжни, административни, военни, апелативни, Върховен административен съд и Върховен касационен съд. Уредено е, че Компетентността на военните съдилища се определя със закон и същите са приравнени на окръжните съдилища.

През 1995 г. е приет Закон за изменение и допълнение на НПК (Обн., ДВ, бр. 50 от 1995 г.), по силата на който на Софийския военен съд са подсъдни делата за престъпления, извършени от военнослужещи; генерали, офицери, лица от сержантския и редовия състав от Министерството на вътрешните работи; волнонаемните от войските и от Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или в района на военното поделение, учреждение или предприятие; работниците и служителите от Министерството на вътрешните работи, при или по повод изпълнение на службата; запасните при учебен, проверочен или практически сбор; сътрудниците на органите на Министерството на вътрешните работи за престъпления, извършени от тях при или по повод изпълнение на възложени им задачи, както и делата за престъпления, извършени от граждански лица в съучастие или съпричинителство с такива лица и недоносителство и укривателство, извършени от граждански лица във връзка с престъпленията, делата за които са подсъдни на военните съдилища, извършени в района на Софийска, Благоевградска, Кюстендилска, Пернишка административни области и област София-град.

През 1995 г. е приет Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (Обн., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г., отм., бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г.), според който длъжности за кадрови военнослужещи се създават във военните съдилища и военната прокуратура, които осъществяват дейности в пряка връзка с отбраната на страната и функционирането на въоръжените сили. Със закона е прието Министерският съвет в шестмесечен срок от влизане на закона в сила да утвърди разделителен протокол между Министерството на отбраната и военните съдилища и военната прокуратура по предложение на министъра на отбраната, министъра на правосъдието и правната евроинтеграция и ръководителите на военните съдилища и военната прокуратура за уреждане на всички правоотношения, свързани с отделянето на бюджетите на военните съдилища и военната прокуратура от бюджета на Министерството на отбраната, като военните съдилища и военната прокуратура запазват цялото движимо и недвижимо имущество, ползвано от тях до влизане на закона в сила.

От 1996 г. на Софийския военен съд са подсъдни и делата по жалби срещу заповеди за освобождаване от кадрова военна служба, заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на военнослужещи и заповеди за налагане на ограничена имуществена отговорност по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

На Софийския военен съд са подсъдни и граждански дела по актове за начет за пълна имуществена отговорност, съставени по реда на Закона за държавния финансов контрол (Обн. ДВ, бр. 12 от 9.02.1996 г.), когато ощетеното учреждение е военизирано и е на територията Софийска, Благоевградска, Кюстендилска, Пернишка административни области и област София-град.

През 1997 г., с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 6 на МС от 14.01.1997 г. за уреждане на правоотношенията, свързани с отделянето на бюджетите на военните съдилища и на Военната прокуратура от бюджета на Министерството на отбраната (Обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.1997 г., в сила от 1.01.1997 г.) и РАЗПОРЕЖДАНЕ № 3 на МС от 15.01.1997 г. за утвърждаване на Разделителния протокол между Министерството на отбраната и военните съдилища и Военната прокуратура за уреждане на правоотношенията, свързани с отделянето на бюджетите на военните съдилища и на Военната прокуратура от бюджета на Министерството на отбраната, военните съдилища се отделят от Министерство на отбраната.

През 1997 г. Софийският военен съд се отделя от Министерство на отбраната.

От същата година, след изменение и допълнение на НПК (ЗИДНПК, Обн., ДВ, бр. 64 от 1997 г.), на Софийския военен съд са подсъдни делата за престъпления, извършени от военнослужещи; генерали, офицери, лица от сержантския и редовия състав от Министерството на вътрешните работи, офицери и сержанти от други министерства и ведомства; волнонаемните от войските и от Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или в района на военното поделение, учреждение или предприятие; работниците и служителите от Министерството на вътрешните работи, при или по повод изпълнение на службата; запасните при учебен, проверочен или практически сбор; сътрудниците на органите на Министерството на вътрешните работи за престъпления, извършени от тях при или по повод изпълнение на възложени им задачи, както и делата за престъпления, извършени от граждански лица в съучастие или съпричинителство с такива лица, и недоносителство и укривателство, извършени от граждански лица във връзка с престъпленията, делата за които са подсъдни на военните съдилища, извършени в района на Софийска, Благоевградска, Кюстендилска, Пернишка административни области и област София-град.

Със Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (Обн., ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г.) подсъдността на военните съдилища е ограничена и е отнета компетентността им по отношение на делата, образувани по жалби срещу заповеди за освобождаване от кадрова военна служба и наложени дисциплинарни наказания на военнослужещи.

От 1998 г., след изменение и допълнение на НПК (Обн., ДВ, бр. 21 от 1998 г.), на Софийския военен съд са подсъдни делата за престъпления, извършени от военнослужещи; генерали, офицери, лица от сержантския и редовия състав от Министерството на вътрешните работи, офицери и сержанти от други министерства и ведомства; волнонаемните от войските и от Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или в района на военното поделение, учреждение или предприятие; работниците и служителите от Министерството на вътрешните работи, при или по повод изпълнение на службата; запасните при учебен, проверочен или практически сбор; сътрудниците на органите на Министерството на вътрешните работи за престъпления, извършени от тях при или по повод изпълнение на възложени им задачи, както и делата за престъпления, извършени от граждански лица в съучастие или съпричинителство с такива лица, и недоносителство и укривателство, извършени от граждански лица във връзка с престъпленията, делата за които са подсъдни на военните съдилища, извършени в района на Софийска, Благоевградска, Кюстендилска, Пернишка административни области и област София-град. Делата, решени от Софийския военен съд като първа инстанция се разглеждат от Военно-апелативния съд, а като касационна инстанция – от Военна колегия на Върховния касационен съд.

От 1999 г., след изменение и допълнение на НПК (Обн., ДВ, бр. 70 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.), на Софийския военен съд са подсъдни делата за военни престъпления по глава тринадесета от Наказателния кодекс, както и делата за престъпления, извършени при или по повод изпълнение на службата или на възложени служебни задачи от военнослужещи; офицери, лица от сержантския и редовия състав, другите работници и служители от Министерството на вътрешните работи, сътрудниците на органите на Министерството на вътрешните работи, както и офицери и сержанти от други министерства и ведомства; военните служители от въоръжените сили и лицата от гражданската администрация на Министерството на вътрешните работи; запасните при учебен, проверочен или практически сбор, както и делата за военни престъпления или от посочените лица, в осъществяването на които са участвали и граждански лица, извършени в района на Софийска, Благоевградска, Кюстендилска, Пернишка административни области и област София-град.

От същата година делата, решени от Софийския военен съд, се разглеждат като въззивна инстанция от Военноапелативния съд, а като касационна инстанция - от Върховния касационен съд, който разглежда и предложенията за възобновяване на наказателните дела на военните съдилища.

Със Закон за изменение и допълнение на ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (Обн., ДВ, бр. 64 от 16.07.1999 г.) подсъдността на военните съдилища е ограничена и е отнета компетентността им по отношение на дела, образувани по актове за начет за реализиране на пълна имуществена отговорност.

От 2003 г., след изменение и допълнение на НПК (ЗИДНПК,Обн. ДВ, бр. 50 от 2003 г.) на Софийския военен съд са подсъдни делата за престъпления, извършени от военнослужещи; генерали, офицери, сержанти и войници от Министерството на вътрешните работи и от други министерства и ведомства; лицата от резерва при учебен, проверочен или практически сбор; сътрудниците на органите на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на възложените задачи; гражданските лица на служба във въоръжените сили, в Министерство на отбраната и в Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или в района на местоработата им, извършени в района на Софийска, Благоевградска, Кюстендилска, Пернишка административни области и област София-град.

От същата година, Софийският военен съд разглежда и делата за престъпления, извършени от военнослужещи от въоръжените сили и от служещи в Министерството на вътрешните работи, които участват в международни военни или полицейски мисии в чужбина.

През 2004 г., със Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (Обн., ДВ, бр. 93 от 19.10.2004 г.) подсъдността на военните съдилища е ограничена и е отнета компетентността им по отношение на дела, образувани по жалби срещу заповеди за налагане на ограничена имуществена отговорност на военнослужещи.

През 2005 г. е приет нов НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (Обн., ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.). На Софийския военен съд са подсъдни делата за престъпления, извършени от военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства; резервистите при участие в учебно-мобилизационни мероприятия или при изпълнение на активна служба в постоянния резерв; сътрудниците на органите и ведомствата по чл. 396, ал. 1 , т. 1 и 2 от НПК при или по повод изпълнение на възложените задачи; гражданските лица на служба в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, в Министерството на вътрешните работи, в Националната служба за охрана и в Националната разузнавателна служба при или по повод изпълнение на службата им, както и делата за престъпления извършени от изброените лица, в осъществяването на които са участвали и граждански лица, извършени в района на Софийска, Благоевградска, Кюстендилска, Пернишка административни области и област София-град. Софийският военен съд разглежда и делата за престъпления, извършени от военнослужещи от въоръжените сили и от служещи в Министерството на вътрешните работи, които участват в международни военни или полицейски мисии в чужбина.

От 2007 г., след изменение и допълнение на НПК (ЗИДНПК, Обн., ДВ бр. 109 от 20.12.2007 г., в сила от 1.01.2008 г.), на Софийския военен съд са подсъдни делата за престъпления, извършени от военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност„; генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства; резервистите при участие в учебно-мобилизационни мероприятия или при изпълнение на активна служба в постоянния резерв; сътрудниците на органите и ведомствата по чл. 396, ал. 1 , т. 1 и 2 от НПК при или по повод изпълнение на възложените задачи; гражданските лица на служба в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, в Министерството на вътрешните работи, в Националната служба за охрана и в Националната разузнавателна служба и лицата, работещи по трудово правоотношение в Държавна агенция "Национална сигурност“ при или по повод изпълнение на службата им, както и делата за престъпления извършени от изброените лица, в осъществяването на които са участвали и граждански лица, извършени в района на Софийска, Благоевградска, Кюстендилска, Пернишка административни области и област София-град.

Софийският военен съд разглежда и делата за престъпления, извършени от военнослужещи от въоръжените сили и от служещи в Министерството на вътрешните работи, които участват в международни военни или полицейски мисии в чужбина.

От 2008 г., след изменение и допълнение на НПК (ЗИДНПК, Обн., ДВ бр. 109 от 20.12.2007 г., в сила от 1.01.2008 г.), на Софийския военен съд са подсъдни делата за престъпления, извършени от военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства; резервистите при участие в учебно-мобилизационни мероприятия или при изпълнение на активна служба в постоянния резерв; гражданските лица на служба в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, Националната служба за охрана и в Националната разузнавателна служба, при или по повод изпълнение на службата им, както и делата за престъпления извършени от изброените лица, в осъществяването на които са участвали и граждански лица, извършени в района на административни области София-град, София – област, Благоевград, Кюстендил и Перник.

Софийският военен съд разглежда и делата за престъпления, извършени от военнослужещи от въоръжените сили и от служещи в Министерството на вътрешните работи, които участват в международни военни или полицейски мисии в чужбина.

От 2012 г., след изменение и допълнение на НПК (ЗИДНПК, Обн., ДВ бр. 20 от 0.03.2012 г., в сила от 10.06.2012 г.), на Софийския военен съд са подсъдни делата за престъпления, извършени от военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства; резервистите при изпълнение на активна служба в постоянния резерв и лицата на военновремена служба; гражданските лица на служба в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, Националната служба за охрана и в Националната разузнавателна служба, при или по повод изпълнение на службата им, както и делата за престъпления извършени от изброените лица, в осъществяването на които са участвали и граждански лица, извършени в района на административни области София – град, София – област, Благоевград, Кюстендил и Перник.

През 2014 г., с Решение на Висшия съдебен съвет по Протокол № 6/06.02.2014 г., считано от 01.04.2014 г. Военен съд -Плевен е закрит и Софийският военен съд е определен за негов правоприемник. Съдебният район на Софийския военен съд е разширен и освен териториите на Софийска, Благоевградска, Кюстендилска, Пернишка административни области и област София-град, са присъединени териториите на Видинска, Монтанска, Врачанска, Плевенска, Ловешка, Габровска и Великотърновска административни области.

От 2015 г., след изменение и допълнение на НПК (Обн., ДВ бр. 20 от 9.06.2015 г.), на Софийския военен съд са подсъдни делата за престъпления, извършени от военнослужещи; генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства; резервистите при изпълнение на активна служба в доброволния резерв и лицата на военновремена служба; гражданските лица на служба в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, Националната служба за охрана и в Националната разузнавателна служба, при или по повод изпълнение на службата им, както и делата за престъпления извършени от изброените лица, в осъществяването на които са участвали и граждански лица, извършени в района на област София-град, Софийска, Благоевградска, Кюстендилска, Пернишка, Видинска, Монтанска, Врачанска, Плевенска, Ловешка, Габровска и Великотърновска административни области.

От 01.11.2015 г., по силата на изменение и допълнение на НПК (ЗИДНПК, Обн., ДВ бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.11.2015 г.), на Софийския военен съд са подсъдни делата за престъпления, извършени от военнослужещи; генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства; резервистите при изпълнение на активна служба в доброволния резерв и лицата на военновремена служба; гражданските лица на служба в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, Националната служба за охрана и в Държавна агенция „Разузнаване“, при или по повод изпълнение на службата им, както и делата за престъпления извършени от изброените лица, в осъществяването на които са участвали и граждански лица, извършени в района на област София-град, Софийска, Благоевградска, Кюстендилска, Пернишка, Видинска, Монтанска, Врачанска, Плевенска, Ловешка, Габровска и Великотърновска административни области.

ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА СОФИЙСКИЯ ВОЕНЕН СЪД

1949 г. – подп. Вакарелски
1955 г. - подп.Иван Ботушаров
1955 г. – майор Марко Манев
1955 г. – майор Васил Нанчев
1957 г. – полк. Ангел Найденов
1958 г. – подп. Марко Манев
1959 г. – подп. Ненчев
1966 г. – майор Йотов
1970 г. - 1979 г. – полк. Георги Григоров Петров
1979 г. – полк. Симеонов
1979 г. – полк. Ненко Балев
1981 г. – полк. Борислав Ангелов
1983 г. – полк. Станимир Величков
1985 г. - 1994 г. – полк. Борислав Ангелов
1994 г. - 1998 г. – полк. Христо Странджански
1998 г. - 2004 г. – полк. Владимир Димитров
2004 г. - 2007 г. – полк. Стойко Стоев
2008 г. - 2018 г. – полк. Свилен Александров
2018 г. – - полк. Мадлен Димитрова